Преход в Пирин

Преход в Пирин до достъпните гиганти: вр. Полежан и вр. Безбог

“В Пирин няма лесно” – това е популярна фраза, която опитните планинари повтарят често. Да! Пирин е трудна планина заради огромните върхове, стръмните склонове и целия онзи “каманак”. Но това определение не важи за всичко в планината. Има и места (и то много високи), които не са трудно достъпни, а даряват всеки, който ги достигне, със страхотни гледки във всички посоки.

Връх Полежан е един от най-високите върхове в Пирин със своите 2851 м. Освен това е и един от лесно достъпните върхове на такава надморска височина в България. Заедно с връх Безбог, двата гиганта могат да бъдат изкачени в рамките на един страхотен преход в Пирин. Гледките до тях и между тях са невероятни, а чувството за височина на вр. Полежан е опияняващо.

Как се стига до там и какво да очаквате от един такъв преход – четете надолу.

1. Връх Полежан и връх Безбог: врата към красотата на Пирин планина

Пирин е най-известен със своя най-висок връх, Вихрен. Той е изкачван от хиляди туристи всяко лято и е перлата в короната на Пирин планина. В сянката на високите мраморни гиганти обаче лежат едни от най-високите и сравнително достъпни върхове в България – вр. Безбог и вр. Полежан.

Полежан е висок 2851 м, което го нарежда сред най-големите върхове, не само в Пирин, но и в България. А защо пиша, че върхът е достъпен при положение, че е толкова висок? Заради наличието на един леко раздрънкан, но пестящ много време лифт и пътя за автомобил до него. От с. Добринище лесно се достига с кола до хижа Гоце Делчев, където се намира долната станция на лифт Безбог, а лифтът спестява около 2 часа ходене към Безбожкото езеро. От горната станция започва и нашият преход в Пирин до върховете Безбог и Полежан.

Безбог е често изкачван връх, който е добра загрявка за изкачване на Полежан. Двата върха споделят една и съща пътека (до някъде) и тръгвайки за единия, лесно може да се озовете и на другия връх. Още с тръгването се преодолява доста стръмен наклон, който излиза на феноменална тераса с гледка към целия циркус на Попово езеро. Вратата към красотите на Пирин се отваря широко пред нас. За около още час пътеката ще ни изкачи до широка поляна – седловината между Безбог и Полежан. Оттук бързо може да се изкачи Безбог, а слизайки от него, без да се губи височина, човек може да се насочи към Полежан.

Изкачването на Полежан не е от най-лесните (особено в последната си част), но се преодолява бързо. Типичен преход в Пирин – стръмен в края си връх, който изисква усилие, но възнаграждава със страхотна гледка.

2. Гледките от връх Полежан и едно страхотно приключение.

Целият преход до върха от горната станция на лифта отнема не повече от 3 часа в стегнато темпо. Ето защо този връх е много подходящ за всеки, който иска да изживее Пирин, без да инвестира няколко дни и прекомерно много усилия. Къде другаде могат да ви предложат това – да сте на 2851 метра и да имате 360-градусова гледка към цялата планина за 3 часа? Няма такова място никъде в България.

От връх Полежан се вижда и най-високата част на Пирин – върховете Вихрен и Кутело, заедно с мраморното било. На юг ще ни помаха друг титан – вр. Каменица. А в неговата сянка се подава и вр. Джангал, както и още куп други върхове и чучки. Точно пред нас се извива скалистата снага на вр. Газей – друг изключителен и много предизвикателен връх. Където и да се обърнем, има нещо интересно за наблюдаване. Освен върхове, в ниското се виждат и езера, и страхотни циркуси. Пълна картинка, а над нас е само синьото небе.

Един такъв преход в Пирин е страхотно приключение, особено за по-начинаещите планинари, които искат да се сблъскат с високата планина, без да рискуват и без да изискват прекалено много от физиката си. Все пак Пирин може и да щади краката ни понякога и да ни възнагради с прекрасни гледки на 360 градуса. Тук в “По билото” използваме този преход до вр. Полежан и вр. Безбог за загрявка преди да се насочим към титаните на планината – Вихрен и Кутело.

3. Легендата за връх Безбог.

А защо Безбог? Легендата за името на върха ни връща в първите години на турското робство. Местността в подножието на Пирин, около с. Добринище, е богата на минерални извори. Това привлякло вниманието на турците и те започнали да се заселват в българските села. Разбира се, с тях те носели и своята вяра, която искали да наложат на местното население. За да се отърват от потурчването, селяните избягали в гората. Турците се опитали да примамят местните обратно, като изпратили пратеници, но те били изгонени. Тогава османците подгонили българите, които се изкачвали все по-на високо, достигайки езеро под голям връх. Там били настигнати и започнало невиждано издевателство над българите. Тъй като нямало кой да ги спаси, те започнали да се молят и викат: „Няма ли Бог, който да ни спаси от тези безбожници?“

Тази легенда е останала за поколенията и до днес и обяснява името на върха и езерото под него. Това е памет и история, която вековете не са успели да заличат. На връх Безбог има огромен кръст, забит в скалите, в памет на всички, които са паднали по време на тези черни времена за България.

И все пак не бива да позволяваме на такива тъжни истории да помрачават настроението ни, когато се изкачваме до върха. Саможертвата на много хора ни е довела дотук и до това все още да съществуваме и да се радваме на даровете на природата. Вижте снимката отдолу – това е една от най-красивите гледки в целия Пирин. И въпреки тъжната история, трябва да се научим да виждаме и красивото около нас.

Включете се в вече класическия за “По Билото” преход в Пирин до вр. Полежан с изкачване на вр. Безбог. Гарантирам ви много гледки, райски красоти, свежест и страхотни емоции.
Еднодневно приключение в Пирин – без обхват, без мръсен въздух и без напрежение.

Преход в Пирин