Целта ни да се събираме толкова рано е да хванем първите седалки на лифта, за да се любуваме на природата максимално дълго.
След като се качим до хижа „Безбог“, потегляме покрай разкошното Безбожко езеро към склон с шеговитото име „Душевадката“. След като „извади душите ни“, ще се озовем на една от най-красивите площадки за снимки в цяла Пирин планина.

Продължаваме към седловината между връх Безбог и връх Полежан за нова доза красиви кадри към Попово езеро и околните върхове. Насочваме се към Полежан, който представлява огромна пирамида, до чийто връх трябва да се изкачим по един от неговите ръбове. Въпреки че изглежда дълъг и стръмен, всъщност само последната част преди върха може да се нарече технична или стръмна. Но хей, все пак върхът е на 2850 м и е един от най-високите в България – заслужава си това усилие.

За гледката няма да ви разказвам – тя трябва да се види и усети лично от всеки. Само мога да ви уверя, че е епична, а оттам се вижда почти цялата планина. 😉

Поемаме по билото към красивото Горно Газейско езеро, познато още като „Дамата с кока“. Ако имаме време и се чувстваме в кондиция, ще се изкачим без раници и до връх Газей, който е надвиснал точно над езерото. След това ни предстои едно доста дълго слизане.

Спускаме се към циркуса на Газейските езера, точно под феноменалните скални гиганти „Стражите“. Влизаме в гората и по течението на реката слизаме до дъното на долината и хижа „Демяница“.