Тръгваме от паркинга към хижа Вихрен. Дотам ще стигнем за около 30–40 минути и ще загреем за сериозните изкачвания, които ни предстоят. След бърза спирка на хижата поемаме по стандартната пътека за вр. Вихрен. Тя води до красива и широка билна местност с името Кабата. Оттам поемаме по ръба на планината към вр. Хвойнати, откъдето започва интересното.

Малко след Хвойнати ще навлезем в доста по-дива и скалиста местност. Ще се намерим под северния ръб на вр. Муратов. Този траверс е доста предизвикателен и изисква режим 4х4, но все пак по това време на годината не изисква някакви специални алпийски методи, за да бъде преодолян. След като се изкачим до върха, ще се насладим на красивите гледки и ще останем, колкото е необходимо, за да обядваме и да си починем.

Нашето приключение е едва преполовено. От Муратов връх следва интересно слизане през големи скални блокове без пътека. Ще държим посока по билото на планината и след като се спуснем до основата, отново трябва да преминем в режим изкачване. Следват няколко по-кратки или дълги спускания и изкачвания.

Последното предизвикателство днес е вр. Гергийца – един от обзорните върхове в района с прекрасна гледка към всичко наоколо. Върхът не е предизвикателен, но слизането от него трябва да направим с повишено внимание. Ще се спуснем към пътеката за хижа Синаница, където трябва да се ориентираме в лабиринта от висок клек. Хижата се намира до едноименното езеро – една от най-красивите природни дадености на България, а ние нощуваме точно там.