Планински преход в Родопите до един от най-загадъчните райони в България.
“Белинташ” и 4 тайни светилища около него. Двудневен преход в Родопите.
Само на 1 час с кола от Пловдив, дълбоко в безкрайните гори на Родопите, се намира китното село Врата. Да, както подсказва името, това село е врата към един мистериозен и много интересен скален свят — светът на древните тракийски светилища и мегалити.
Безспорно най-интересната забележителност в района е скалното светилище “Белинташ” — магнит за всички туристи. Място, което хвърля сянка на далеч по-интересни места в района.
За нас, като планинари и приключенци, интерес представлява всичко наоколо, което може да се обходи с туристически обувки и чифт щеки. Ето защо планинските преходи с водач са по-интересни. Водачът ще Ви заведе там, където обикновените туристи не ходят, ще Ви покаже най-интересните кътчета на планината и тайните, които крият. Не се колебайте да се включите в нашия преход до Белинташ.
В дъното на склона достигаме до пресъхнало корито на река. През пролетта тук има вода, но през есента земята и гората са изпили всичко в очакване на нови валежи от дъжд и сняг. Тук почти не стъпва човешки крак — само ние и природата. И то каква природа. Около нас се стелят обагрените цветове на гората, а над нас стърчат огромните скални канари на околните ридове. В един такъв природен световъртеж човек наистина се чувства мъничък, но някак на мястото си.
Продължавайки напред, отново виждаме наченки на цивилизация. Още една махала е сгушена в подножието на платото Белинташ. Няколко къщи са разположени около голямо корито на река. Пред нас се разкрива и титаничната снага на Хайдушкия камък, както също е известен. Той представлява огромен скален феномен, точно в центъра на сакралния кръг: Белинташ – Кръстова гора – Караджов камък – Турската куля – Белинташ.
Това скално плато е не по-малко впечатляващо от своите по-известни съседи. За съжаление тук не са правени разкопки и не се знае много за мястото, но повярвайте ни — енергията, която се усеща наоколо, е изключително силна. Въпреки че изглежда невъзможно за изкачване, ще преминем през тесните пътеки до върха на платото. Гледка, обяд, почивка, зареждане, красота, Родопи.
Слизаме набързо до махала Ряката, защото нашият изследователски планински преход е едва преполовен. Връщаме се няколко стотин метра назад към пресъхналата река, от която дойдохме, за да се шмугнем в гората и да поемем по тайните пътеки към следващото мистериозно скално светилище — Саръ Таш. Бавно набираме височина, за да се доберем до Куруджова махала — поредната китна и много фотогенична родопска махала, разкрасена от топлите цветове на есента.
Подминаваме бързо покрай къщите и се озоваваме на широка тераса, от която, като че ли построена от някой гигант, се издига висока скална стена. Стената се спуска от Белинташ чак ниско долу до долината. Из цялата местност има скални ямки, а учени са намерили керамика. Вероятно мястото е било част от целия култов комплекс на Белинташ. В тази своеобразна крепостна стена има една пролука, малка скална врата, през която ще минем, за да се върнем обратно до Чотровата махала, където ще ни посрещнат за вечеря и нощувка.
Чотрова махала - Ин Кая - връх Турската куля - Чотрова махала
Вторият ден от нашето приключение ще ни предложи още повече гледки и здравословна доза адреналин. Докато вчера бяхме долу в долината, днес ще се качим на околните високи върхове, за да преследваме красивите панорамни гледки. След закуска стягаме обувките и раниците и тръгваме към следващия мистериозен скален комплекс, наречен Сини камък или Окото. Ин Кая е третото име на този скален ансамбъл, пред който отново ще ни обхване комплекс за малоценност. Учените са открили керамика и следи от някакъв вид навес или примитивна постройка на върха на този огромен камък. Ще се качим, ще разгледаме, па ще видим. Интересно е да си представим как древните са живели тук и как са се предпазвали от стихиите. Очевидно е, че целият район е бил широко населен и много важен за траките.
За кратко се прехвърляме на асфалтов път, който преминава в макадам след около 500 метра. Отбиваме се и поемаме по черен път през красива горска местност. Тук няма гледки, но има спокойствие и тишина. Вървим около 30 минути и ще достигнем до голяма скална порта, по-известна като “Стражите”. От двете страни на пътя, като стражари, стърчат две групи остри камъни и “пазят” пътя. Тук ще спрем за почивка.
Тръгнем ли оттук, следва стръмно, но кратко изкачване до древен кромлех — още едно тракийско светилище в района. Въпреки че изисква известно количество въображение, древният скален комплекс се вижда и може да се разпознае. Скалният кръг, в който ще се отзовем, има директна видимост към Караджов камък. Очевидно е, че всички светилища в района са взаимосвързани и представляват нещо много по-голямо, отколкото ние можем да разберем.
А забравихте ли? Освен тракийските светилища, трябва да изкачим и връх. Връх Турската куля е точно над нас. На 10-15 минути се намира огромен скален къс, който излиза от земята като пламък на факел. Над пламналата в есенни цветове гора върхът разкрива уникална гледка във всички посоки. Турската куля не е обикновен връх за изкачване. Неговата кота представлява широка скална площадка с отвесни стени, които ще дадат ободряваща доза адреналин — още един щрих към цялостното изживяване. Обещаваме ви, че това е най-хубавата гледка към Родопите, която някога сте виждали. Не може, не може да се опише с думи; няма и да се опитваме.
Просто елате да видите!
С бавна родопска стъпка се връщаме обратно до паркинга, там, където оставихме колите първия ден. Всички заедно можем да се качим до Белинташ и от дистанцията на платото да видим цялата картина — от къде минахме през тези два дни. Красиво е. Тихо е. Родопско е.
Свържете се с нас
тел: 0899702025 /Viber/
Email: contact@pobiloto.com
гр. Банско
Планински водачи:
