От паркинга на Паниците поемаме в посока хижа Рай. Известно време ще се движим по една от най-популярните пътеки за преход в Стара планина, с гледка към вече пълноводния Райски водопад. Все пак той не е цел на днешния ни преход. Малко след караваната започва стръмно изкачване по зимната пътека за вр. Ботев. Това ще се окаже и най-стръмната част от нашия преход, но пък бързо ще ни изкачи във височина и ще ни възнагради с гледки към Райските скали и вр. Ботев. Ще снимаме околностите, ще си почиваме и ще си правим кефа, нищо че е стръмно.

Когато достигнем билото, започват гледките и от другата страна — към Северна България. Пейзажът представлява смесица от безкрайни поляни, скали и отвеси.

След като сме се изкачили, трябва и да слезем, нали? Започваме плавно спускане към уютната хижа Тъжа. Там ще направим по-дълга почивка и ще оставим багажа. Когато наближи време за залез, ще поемем по пътеката (без тежък багаж) към вр. Русалка. Качването не е леко, но е сравнително кратко, а от челото на върха ще се разкрие превъзходна гледка към целия Северен Балкан. Стискаме палци за изпепеляващ залез с танцуващи по небето облаци, запалени от последните лъчи на слънцето.

Слизаме обратно към хижата, преди да се е стъмнило съвсем, и сядаме на раздумка и благи питиета в столовата.