Опасности в лятната планина

Част 2: планиране на планински преход, терен и движение във високата планина

Във втората част на нашата поредица за планинска безопасност ще обърнем внимание на един от най-подценяваните, но жизненоважни аспекти — предварителното планиране на планински преход и културата на движение в труден терен. Като планински водач често казвам, че преходът не започва от паркинга в подножието, а от работното бюро у дома, където картата и релефът разкриват своите тайни пред подготвения ум.

какво предстои

Планиране на планински преход

Истинската безопасност се кове вкъщи, когато анализираме детайлно всяка линия от картата и всеки хоризонтал на релефа. Добрият планинар притежава способността да визуализира терена в три измерения само по топографските знаци, предвиждайки къде пътеката се стеснява и къде наклонът става критичен.

Познаването на маршрута изисква разбиране на рисковите фактори като непроходими масиви от клек, скрити скални прагове или неочаквано стръмни тревни склонове, които при влажно време се превръщат в пързалка. Не на последно място трябва да предвидим пресичането на реки и потенциалното падане на нощта, което превръща и най-познатия терен в лабиринт, носещ риск от изгубване.

Планирането на планински преход, трябва задължително да съдържа точки, от където е възможно да напуснем планирано при влошаване на времето, инцидент или друго. Това е важно, защото ние трябва да знаем къде и как ще се изнесем от планината, ако нещо в нашия план се обърка. Това са стандартни практики за безопасност и е редно да ги прилагаме във всяко излизане във високата планина.

Рискови фактори за инцидент

Непрходим клек/гора: т.нар “клекинг” е изключително опасна ситуация. Първо губи се всякаква ориентация за посоките на света. Второ клините дерат, късат дрехи и закачат раници, което води до загуба на равновесие и опасност от падане и нараняване.
Скални блокове и прагове: винаги, когато се движим във виските части на планините има опасност да се озовем на опасен скален терен. Познаването на района е изключително важно, но ако се озовем на такова място, то трябва внимателно да се върнем. Едно подхлъзване тук, ще струва много!
Стръмни тревни и скалисти склонове: най-голямата опасност тук е от подхлъзване – нищо повече от това. В стръмен терен човек трудно може да се задържи и бързо набира скорост. Ударите в скали и камъни нанасят много поражения. Това е най-честата причина за инциденти в планината.
Тъмнина и мъгла: еднакво опасни по своята същност – опасност от загубване. И двете ситуации, дори и добре познати и често посещавани местности, могат да бъдат напълно объркани и да се дезориентирате. Наличието на GPS на телефон или часовник може лесно да ви измъкне от тази ситуация, но най-добрия ви приятел е умението да боравите с карта и компас.

Движение в стръмни участъци:

Когато групата навлезе в стръмни склонове и улеи, правилата за движение се променят рязко в името на общата сигурност. Основната опасност тук е неволното събаряне на камъни, което може да има тежки последствия за хората под нас.

Използването на каска е силно препоръчително в такива зони, а самата група трябва да се движи плътно един зад друг, за да не се позволява на евентуално паднал камък да набере скорост. При преминаване през серпентини е критично всички участници да се намират в един и същ клон на пътеката, като се отделя огромно внимание на всяко стъпване и на всеки завой.

Трябва винаги да помним, че слизането е много по-трудно и технично от качването и изисква съвсем различен фокус и контрол на ситуацията. При планиране на един планински преход, всички тези терени трябва да са добре проучени и да сме наясно, че предстои трудна местност. Изнанадите в терена по време на преход, често са признак за загубване на групата.

Човешки фактор и инциденти:

Планината е място за споделяне, но човешкият фактор често е най-слабото звено във веригата на безопасността. Еднородността на групата и познаването на физическите възможности на всеки участник са от решаващо значение за избягване на инциденти и паника.

Надценяването на собствените сили и лошото разпределение на времето, водещо до закъснения, са преки пътища към травми и трудни ситуации. Водачът и участниците трябва да са готови за гъвкави решения и промяна на плана в движение, особено когато в групата има хора, чието темпо и нужди се различават от тези на останалите.

Колкото и добре да е планиран маршрутът, подготовката за най-лошия сценарий е това, което ни спасява от попадане в опасни ситуации. Тя включва не само знания по планинарство и ориентиране, но и практически опит в оказването на първа помощ.

Пълната екипировка и добре заредената аптечка са задължителни, както и наличието на зареден телефон с външна батерия. В модерната ера на технологиите е непростимо да тръгнем без предварително инсталирано приложение на Планинската спасителна служба (ПСС) и без умението да изпращаме съобщение с точните си географски координати.

Тези малки детайли са разликата между бързата помощ и продължителната криза в планината.

Заключение

Безопасността в лятната планина зависи от много фактори по време на планиране на планинския преход. Познаването на терена, особеностите на планината и умението да се избягват трудните терени, трябва да са основна задача на всеки в групата.

Когато сте в компанията на планински водач, той поема отговорността да ви преведе през най-красивия маршрут, но и най-безопасния начин през планината. Затова винаги се доверявайте на професионалистите в планината и винаги проверявайте, дали Вашият водач е лицензиран и има право да упражнява професията като кликнете ТУК и впишите името на водача.

Очаквайте Част 3, където ще разгледаме в детайли екипировката на добрия планинар.