Изкачване на Вихрен за един ден

Изкачване на Вихрен - всички маршрути до най-високата точка в Пирин.

Връх Вихрен е най-високият връх в Пирин планина. Със своите 2914 м той се нарежда на второ място в България след връх Мусала и на трето място на Балканите, след нашия първенец и връх Митикас в планината Олимп, Гърция.

Когато сте на преход с планински водач, той/тя ще избере най-подходящия маршрут според условията, групата и времето. Но какво се случва, ако решите да предприемете самостоятелно изкачване без водач? Откъде ще минете? Как ще планирате времето за преминаване и какво ще видите по пътя? В следващите редове ще Ви разкрием повече за начините, по които можете да изкачите връх Вихрен.

Общо взето маршрутите до върха изглеждат така:

Маршрут	Трудност	Маркировка
Класически (от хижа Вихрен)	Умерено към трудно	Червена
През Казаните (от х. Бъндерица)	Трудно	Зелена
Джамджиев ръб	Екстремно (опасно)	Без маркировка
през Муратово езеро	Умерено/Дълго	Без маркировка

1. "Царската пътека" от хижа Вихрен:

Без да преувеличавам, бих казал, че това е най-сигурният, но и най-натовареният маршрут за изкачване на вр. Вихрен. До хижата се стига с автомобил, но препоръчвам да използвате бусчето по линията до хижа Вихрен, защото често няма свободни места за паркиране. Пътеката е маркирана с червена маркировка, а ако решите да се качвате в неделен ден, се пригответе за голяма компания. Дори и да тръгнете сами, ще Ви се наложи да делите пътеката със стотици хора, които също са решили да тестват волята си и да се „пробват“ на Вихрен.

Опасността от загубване е практически сведена до минимум, но никога не е нулева. Пътеката е доста „излъскана“ и част от камъните са хлъзгави. С достатъчно концентрация и внимание за около 2 часа ще се изкачите до широка поляна, току под върховата пирамида. Тази местност е позната като „Кабата“ и е удобно място за почивка. Не искам да Ви плаша, но оттук започва истинският баир – стръмно и непрекъснато изкачване до Вихрен. Пътеката е широка, на серпентини, и без бързане и напрежение се преминава за около час.
Равносметката за този класически маршрут е такава: отнема около 3 часа в посока с +/- 1000 метра денивелация. Нищо особено! Гледката си заслужава всеки метър и всяка капка пот. Гарантирано.

2. Изкачване на Вихрен от хижа Бъндерица:

Вторият най-популярен маршрут за изкачване на Вихрен започва от хижа Бъндерица, до която лесно се стига с автомобил. Под хижата има голям паркинг, което прави пътуването удобно. Маркировката е в зелен цвят, а около местността Голям Казан преминава в зелено-червена. За разлика от класическия маршрут, тук изкачването започва в гора. Първите 30 минути пътеката вие из красива борова гора с няколко мурата. Истински рай за всички любители на високопланинската флора.

Постепенно пътеката излиза над горския пояс и започват първите гледки към връх Тодорка и околностите. Този маршрут е по-техничен от класическия, така че трябва да се внимава за загубване в гората. За да елиминирате този риск, доверете се на услугите на професионален планински водач 😉 Редуват се леки пътеки със стръмни сипеи и чакъл. Още от началото пътеката поддържа стабилен наклон и изисква добра физическа подготовка (както всичко в Пирин).

След около час и 15-20 минути стегнато ходене се стига до местността Малък Казан – широка поляна, подходяща за почивка, със страхотна гледка към Вихрен и околните скали. Гледката е впечатляваща. След кратко изкачване от 30 минути се стига до следващата важна точка – началото на т.нар. Голям Казан – сравнително равна и още по-широка местност. Титаничната северна стена на Вихрен „виси“ над Големия Казан и респектира с огромната си снага. Тук природата е изключително впечатляваща.

До тук сме само на половината път до връх Вихрен. Минахме трудното, но остава стръмното. В дъното на „казана“ пътеката продължава право нагоре по стръмен сипей. Тук трябва да се минава с повишено внимание, защото има опасност от подхлъзване и падане на камъни върху другари. След около час на усилена работа ще достигнете до широка поляна – премката между гигантите Вихрен и Кутело. Двата върха стърчат от двете ни страни и не ни остава нищо друго, освен да се почувстваме незначителни.

След кратката доза малоценност е време да покажем, че не сме случайни туристи. Връщаме самочувствието си и смело поемаме към върха. Следва най-интересната част от изкачването на връх Вихрен – веригата. В началото склонът е стръмен и прашен, но скоро от прахоляка започват да се появяват стръмни и остри скали. Тук на помощ (или за зла беда) идва ТЯ – митичната верига до вр. Вихрен. Това метално съоръжение буди доста смесени чувства у планинарите.

За някои е неоценима помощ, за други – проклета пречка. Вие сами ще решите какви са Вашите чувства спрямо това чудо на техниката. Факт е, че е там, за добро или лошо. Оттук е лесно: по веригата и сте на върха. Напомням, че тази метална конструкция НЕ Е случайно там. Мястото е опасно, стръмно и всяка грешка може да доведе до травми или по-сериозни инциденти. ВНИМАВАЙТЕ.

Слизането от върха може да се случи по класическия маршрут до хижа Вихрен, описан по-горе. Равносметката за деня е: около 3-4 часа изкачване на връх Вихрен и малко над 1100 метра денивелация, комплекс за малоценност и лека форма на вертиго по веригата. Не е малко.

Всяка година организираме няколко изкачвания до вр. Вихрен, като съчетаваме върха с други интересни забележителности по пътя. Проверете нашите преходи и вижте кога е нашето следващо изкачване на връх Вихрен.

3. Изкачване на връх Вихрен по Джамджиев ръб:

ВНИМАНИЕ: ОПАСНОСТ! Този маршрут е опасен, стръмен, ронлив, каменист и изключително рискован. Да се ходи САМО с планински (през лятото) или алпийски водач (през зимата). Да не се бърка с Кончето! Кончето е скален ръб, който свързва върховете Кутело и Бански суходол, а Джамджиев ръб е скален ръб, който води до връх Вихрен и отново да се повторя: ОПАСЕН Е!

Това е най-адреналиновият маршрут за изкачване на Вихрен. На места ръбът се стеснява до ширината на едната обувка, има участъци, които изискват умения по скално катерене и много контрол на тялото, особено ако сте с тежка раница. Не е подходящ за всеки! Препоръчва се преминаване с планински водач, който при нужда може да обезопаси преминаването с въже или парапет. Самото достигане до началото на Джамджиев ръб също е предизвикателство.

Има два варианта:

Тръгване от хижа Вихрен: По класическия маршрут, след около 30 минути от старта пътеката се разделя на две. Поемете по дясната пътека на север в посока местността Казана. За около още 40-50 минути траверсиране ще достигнете до висок скален рид с великолепна гледка към Малкия Казан, долината на река Бъндерица и вр. Тодорка. От тук започва Джамджиев ръб.
Изкачване от хижа Бъндерица: Маршрутът е същият, като описания по-горе. Когато достигнете до местността Малък Казан, поемете към Големия Казан, но без обозначена пътека. Ще трябва да се преместите на същия този скален рид, откъдето започва Джамджиев ръб.

При ясно и сухо време преминаването на Джамджиев ръб е наистина страхотно преживяване. На места сърцето трепери, на други се изпълваш с гордост от постижението. На някои участъци ще се почувствате преклонени пред паметните плочи на загиналите алпинисти. Не забравяйте, че това място е отнемало животи и не бива да се подценява.

Опасната част от Джамджиев ръб е в първата половина от цялото изкачване на Вихрен. Малко след половината, ръбът преминава в широк и стръмен склон, с отвесни скали в посока северната стена на Вихрен. Дръжте се колкото може по-близо до ръба. Склона има склонност да изхвърля ходещия встрани и често човек може да се озове в нищото по средата на стръмен баир, еднакво отдалечен от върха, ръба и връщането.

От скалния рид до върха отнема около 2 часа, ако няма много забавяне по опасната част от ръба. Общо изкачването отнема около 3-4 часа, като ще изпитате пълен кеф за духа и тялото. Когато достигнете върха, ще се чувствате специални. По-специални от всички останали, които са минали по “скучните” масови пътеки. Все пак запазете летенето в облаците за птиците. Приземете се обратно на земята и слезте по някоя от двете пътеки, описани по-горе.

*Изкачване на връх Вихрен, вариант на класическия маршрут:

В следващите редове ще представя вариант на класическия маршрут в частта от местността Кабата до върха. Избирайки този маршрут, във всички случаи ще преминете през безкрайния баир от Кабата до Вихрен. Няма как да се избегне този участък. Четете внимателно.

Възможно е изкачване на връх Вихрен през Муратово езеро, което е едно от най-посещаваните езера в Пирин. То се намира на около 40-50 минути от хижа Вихрен и се достига по добре маркирана и доста натоварена пътека. От езерото се поема по “скришна” пътека на север в посока т.нар. “Влахински превал”. Тази седловина разделя вр. Муратов от вр. Хвойнати и е разпределителна точка за няколко различни прехода в района. От седловината се поема към вр. Хвойнати, чийто северни склонове се спускат към местността Кабата, където се свързва с класическия маршрут към вр. Вихрен.

Този вариант е подходящ за хора, които искат да видят малко повече от Пирин и да удължат разходката си в района. Освен това, този маршрут е подходящ и за слизане от връх Вихрен към хижа Вихрен, ако не искате да се сблъскате с всички “колеги” по пътя. Винаги можете да избегнете тълпата, като преминете през Хвойнати и слезете към Муратово езеро.

Програмата на “По Билото” е наситена с преходи в Пирин. В заглавната страница ще намерите намерите нашите следващи приключения в планината или се свържете с нас.

Автор на пътеводителя:

Аз съм Георги Казанджиев (Жоро) и съм лицензиран планински водач вписан в Националния туристически регистър като квалифициран планински водач с номер: РД-17-8/5.2.2021.
Водил съм десетки групи по всички различни маршрути до вр. Вихрен и околните върхове и забележителности. Добре познвам района и всичките особености на този дял на планината.

Съвети от водача:
1. Не подценявайте терена! Винаги бъдете с подходящи туристически обувки — камъните са хлъзгави, дори и в сухо време. Вихрен е популярен връх и повечето пътеки са доста ерозирали, стръмни и съответно — хлъзгави.

2. Носете си вода! Вода по пътя няма никъде. Преходите са дълги и често нося повече вода, за да я споделям с хората от групата или с непознати по склоновете.

3. Бъдете отговорни към животните. В района има много диви кози, които не бива да бъдат плашени и притеснявани. Снимайте ги и им се радвайте отдалеч